Нов модел на здравето, базиран на стволовите клетки
д-р Кристиан Драпо
„Консумирането на синьо-зелени водорасли АФА или екстракти от тях повишава циркулацията и насочването към тъканите на стволови клетки при животни и хора (както здрави, така и болни), като предизвиква преходно увеличение на популацията от стволови клетки в кръвообращението им.” – патент, издаден на изобретателите Gitte S. Jensen и Christian Drapeau
Изследванията на стволови клетки продължават да се развиват. Става все по-ясно, че костно-мозъчните стволови клетки представляват цяла система за естествено изцеление на тялото. Опознаването на тази система предлага нов начин за разбиране на здравето и болестите.
Когато дадени органи или тъкани имат проблем, те отделят цитокини – молекули, които привличат стволови клетки и ги карат да мигрират в страдащата тъкан. Когато достигнат тъканта, стволовите клетки постепенно се превръщат в клетки на тази тъкан. Именно този феномен стои зад регенеративните процеси, които се извършват в организма всеки ден от живота ни. В тези процеси количеството стволови клетки, циркулиращи в кръвта, е един от най-важните параметри; повече стволови клетки в кръвта означава, че повече стволови клетки са на разположение да мигрират в различни тъкани и органи на тялото.
Но ако това е така, би трябвало да има връзка между недостига на стволови клетки и развитието на различни заболявания. С други думи, хората с по-малък брой циркулиращи стволови клетки трябва да имат по-малка възможност за възстановяване и ремонт на тъканите и следователно трябва да са изложени на по-висок риск от развитие на заболявания в резултат на загуба на клетки.
И това е точно така. В проучвания, публикувани напоследък, по-малкият брой циркулиращи стволови клетки се свързва с развитието на сърдечни заболявания, артрит, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), белодробна артериална болест, диабет, бъбречна недостатъчност, мускулна дистрофия и дори мигрена и еректилна дисфункция. С други думи, хората с по-малко стволови клетки са по-склонни към развитие на тези заболявания; и тази връзка е възможно да се открие при много други болести, защото изследванията в това отношение продължават.
От всички тези данни се очертава един нов модел на здраве и профилактика, базиран на стволовите клетки. Традиционно ние свързваме развитието на болестта със загуба на определени видове клетки, а лечението с компенсиране на тези загуби. Например, диабетът е загуба на панкреасни клетки, произвеждащи инсулин, и лечението се състои в компенсиране чрез инжектиране на инсулин.
Болестта на Паркинсон е загуба на мозъчни клетки, произвеждащи допамин, а лечението се състои в прием на L-допа с цел повишаване на нивата на допамина мозъка. Бъбречната недостатъчност е загуба на бъбречна тъкан и лечението е редовна хемодиализа. В някои случаи компенсацията е палиативна, като инвалидна количка за болни с мускулна дистрофия или увреждане гръбначния мозък.
Макар че практически при всяка болест главният проблем е загубата на функцията на даден орган или дадена тъкан поради специфична загуба на клетки, досега лечението не е било възстановяване или ремонт на тъканта, а просто подпомагане или компенсация. Възникващата наука за стволовите клетки твърди, че има и друга страна на цялата тази формула. Ние не само губим клетки, за да стигнем накрая до непоправимо състояние на неизправност; ние също можем да се ремонтаме и регенерираме.
Следователно болестта не е просто резултат от загуба на клетки, а по-скоро резултат от дисбаланс между клетъчна загуба и клетъчна регенерация. Освен че губим клетки всеки ден, ние също така регенерираме клетки и ремонтираме тъкани ежедневно през целия си живот. За да сме здрави, просто трябва да подновяваме клетките си толкова бързо, колкото ги губим.
Добре известно е, че всяка тъкан и орган в тялото минава през цикъл на обновяване. Например лигавицата на червата се сменя на всеки 5 дни, черният дроб се обновява на всеки 3-4 години, белите дробове на всеки 4 години, сърцето на всеки 15-20 години, дори и мозъкът се обновява! В действителност е доста трудно да се каже точно колко време е необходимо за всеки орган да се обнови напълно, но не това е най-важното. Това, което е най-важно е да се разбере, че всеки орган и всяка тъкан на тялото губи клетки като част от нормалния процес на живот, но и през целия ни живот регенерира, за да поддържа функцията си; а ролята на костно-мозъчните стволови клетки е да осъществяват тези регенеративни процеси.
Всяко нещо, което увеличава броя на циркулиращите стволови клетки, подпомага способността на организма за естествено възстановяване и накланя баланса към цялостно възстановяване и потенциално забавяне на появата на всякакви проблеми, причинени от загуба на определени видове клетки.
Този подход изведнъж създава една изцяло нова концепция за здраве и уелнес, която се състои в поддържане на доброто здраве, а не в лечение и профилактика на болестите. Тази концепция предлага за първи път платформа за преминаване от един модел на здравеопазване, базиран на болестите, към нов модел, базиран на здравето. Тя ни дава възможности да мислим за медицинските грижи, не като за нещо, което правим, когато здравето започва да се влошава, а по-скоро като нещо, което правим, за да поддържаме здравето си, докато все още го имаме.
Можем да правим това просто като подпомагаме ежедневно естественото обновяване на тъканите посредством стволовите клетки. Когато болестта вече е започнала, определено трябва да направим всичко възможно, за да компенсираме и смекчим проявите й, но също можем да включим естествените регенеративни способности на тялото и да наклоним везните към възстановяване на тъканите и органите с помощта на нашите собствени стволови клетки.
Развитието на изследванията, свързани с ембрионални стволови клетки неизбежно ще се сблъска в един момент с недостига на човешки ембриони, което ще върне необходимостта от създаването на човешки ембриони единствено с цел задоволяване интересите на научните изследвания. Дори и ако използваме човешки ембриони, които иначе просто ще бъдат унищожени, като се съсредоточаваме върху ембрионалните стволови клетки и развиваме медицинска промишленост, свързана с тях, ние създаваме реални проблеми за в бъдеще.
Алтернатива има – според мен трябва да обърнем внимание на потенциала на възрастните стволови клетки, който е неограничен. Няма съмнение, че всеки долар, инвестиран в изследвания на стволови клетки, би донесъл много по-голяма научна, морална и социална възвръщаемост, ако се вложи в изследвания на възрастни стволови клетки.
Мит е, че ембрионалните стволови клетки са по-добри от възрастните стволови клетки. Възрастните стволови клетки са също толкова ефективни, колкото и ембрионалните, ако не и повече, когато се използват грамотно. Възрастните стволови клетки за разлика от ембрионалните не крият риск от образуването на тумори. Няма ограничения в снабдяването с възрастни стволови клетки, тъй като те могат да бъдат извлечени от собственото тяло на всеки човек.
Наскоро беше установено, че с помощта на генетични манипулации всички клетки могат да се превръщат в клетки, подобни на стволови клетки, което напълно премахва необходимостта от използване на човешки ембриони.
Всички научни изследвания ясно сочат, че бъдещето на изследванията на стволовите клетки е свързано с възрастните стволови клетки и че това е мястото, където преди всичко трябва да бъде насочено финансирането.
Интервю с д-р Кристиан Драпо
Списание „TIME” в броя си от 9 февруари 2009 г. ни казва „Очаквайте революцията на стволовите клетки да спаси живота ви и да ви избави от диабет, сърдечни заболявания, болест на Паркинсон и др.” Ние слушаме за стволовите клетки от години. Какво е новото в тази статия? Може ли да обобщим основните точки?
Кристиан Драпо: Основният момент на статията е описание на един наскоро разработен нов начин за създаване на стволови клетки, чрез манипулиране на няколко гени от нормални тъканни клетки.
Как се прави това и какво е значението на това ново развитие?
Кристиан Драпо: Всяка клетка на тялото съдържа същата ДНК, която сме имали, когато сме били само един ембрион, съставен от ембрионални стволови клетки. Това, което е толкова характерно за ембрионалните стволови клетки, а именно способността им да се размножават и да се превръщат в клетки на почти всички тъкани, все още съществува във всяка клетка на тялото ни. Въпреки това, тъй като след раждането това вече не е необходимо, част от генома е потиснат.
Преди няколко години японският учен Шиния Яманака посочи четири гена, които отговарят за това „ембрионално“ състояние. По тази причина е възможно да се превръщат нормални клетки на тялото в нещо като ембрионални клетки чрез активиране на тези гени. Така че на теория е възможно да се работи с ембриоподобни стволови клетки, без да се увреждат човешки ембриони.
Има ли основание да се отнасяме с внимание към това ново развитие?
Кристиан Драпо: Вярвам, че това е така. Да, защото точно това, представляват раковите клетки – едни измамници, които са похитили „ембрионалност”, присъстваща в ДНК. Основен проблем при ембрионалните стволови клетки е високият риск от развитие на тумори. Гените, отговорни за тяхната „ембрионалност“ се потискат след раждането, за да се предотврати образуването на анормални (ракови) тъкани, които рано или късно водят до смърт.
Така природата в нейната мъдрост специално е разработила начин за блокиране на тези гени за да се предотврати развитието на болести след раждането. Когато тези гени противоестествено се добавят или активират, аз мисля, че си играем с много опасен огън. Ние по същество пробуждаме хаос в клетката и нямаме идея какво може да донесе това.
Да не би да казвате, че това развитие е неуместно?
Кристиан Драпо: Абсолютно не. Както ясно сочи статията, дори ако тези клетки не могат да се използват за действително лечение, те могат да помогнат на учените за по-нататъшно изследване на биологията на стволовите клетки и образуването на болестите. А това само по себе си е важно.
В статията се говори за нови начини за превръщането на една клетка в друга, без да трябва да се върне към ембриоподобно състояние. Можете ли да коментирате това?
Кристиан Драпо: Статията се отнася до работата на д-р Мелтън по преобразуване на не-инсулин-произвеждащи клетки на панкреаса в инсулин-произвеждащи. С други думи, способността да се вземе една клетка и да се събуди генът в нея, който кодира специфична функция, т.е. производство на инсулин, без да се налага да минават през ембриоподобна фаза. Тази работа е много интересна, но пак е свързана с манипулация на гени, което може да има невиждани последици.
Подобни резултати са наблюдавани просто като се позволи на възрастни стволови клетки да направят контакт с панкреатична тъкан. Чернодробни стволови клетки например може да се превърнат в инсулин-произвеждащи клетки на панкреаса при контакт с панкреаса. Така че няма нужда да се отива към такива сложни генетични манипулации с неизвестни последици, когато е толкова просто да се използват собствените стволови клетки (възрастни стволови клетки).
Но статията намеква, че възрастните стволови клетки са твърде ограничени, и че те могат да се превърнат само в някои специфични видове тъкан.
Кристиан Драпо: Това е може би едно от най-големите недоразумения и обърквания в областта на изследванията на стволови клетки. Да, възрастните стволови клетки са ограничени и могат да се превръщат само в клетките на тъканите, в които те се намират, но именно затова те са толкова многообещаващи. За разлика от ембрионалните стволови клетки, които могат да станат всякакви клетки, включително туморни, възрастните стволови клетки могат да се превръщат само в клетки на тъканите, в които те се намират.
Възрастните стволови клетки сами по себе си не са ограничени, тъй като те имат способността да се превръщат в клетки на почти всички тъкани. След миграция в дадени тъкани обаче те се ограничават и могат да се превръщат само в клетки от тъканите, в които те се намират. Така че при възрастните стволови клетки имаме потенциала за регенерация на тъканите (създаване на нови тъкани), но без риска от образуването на тумори. Аз не се съмнявам, че бъдещето на стволовите клетки е свързано с възрастните стволови клетки.
Източник: www.anhira.com