Какво всички искат да знаят за морбилите?

Тъй като за пореден път се заговори за епидемия от морбили, добре е родителите да знаят малко повече за това заболяване и неговото лечение.

За морбили

Дребна шарка, морбили или брусница е предимно детско инфекциозно заболяване, което се характеризира с обща интоксикация, възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, макуло-папулозен обрив по кожата и усложнения от страна на дихателната система. Инфекцията се разпространява по въздушно-капков път. Заболяването се причинява от вируса на морбили, който в околната среда е много неустойчив и бързо загива – при стайна температура за половин-един час, а на слънце или от ултравиолетови лъчи още по-бързо.

Най-често боледуват деца на възраст от 2 до 10 години. Кърмачета до 3-6 месеца почти не боледуват, защото получават антитела от майката, ако тя е преболедувала. Деца от 6 до 9 месечна възраст боледуват рядко.

Единствен източник на инфекцията е болният човек. Той е заразен от 2 дни преди първите прояви на болестта до 7 дни след това (или 4 дни след появата на обрива). Вирусът се съдържа в лигавицата на дихателните пътища и в очния секрет. Заразяването става по въздушно-капков път. Възприемчивостта е толкова висока, че още при първия контакт настъпва инфектиране и заболяване независимо от възрастта (в 95-100% от случаите). Обикновено заразяването става при близък контакт в закрити помещения, градски транспорт, училища. Достатъчни са 15 мин в компанията на болен в затворено помещение, за да стане заразяване.

Заразоносителство при морбили не съществува. Най-често заболяването се среща в края на зимата и през пролетта. След преболедуване се изгражда траен пожизнен имунитет.

Епидемии от морбили се наблюдават през 2-3 години в области, където децата не са ваксинирани. Малки огнища се регистрират и в годините между епидемиите. В Европа и САЩ, където има добри имунизационни програми, морбили се регистрира обикновено сред неимунизирани, особено деца в предучилищна възраст.

Вирусът прониква в организма през лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивата. Първо се размножава в епитела на лигавицата, тонзилите, лимфните възли и ендотела на съдовете. Попадайки в кръвта, предизвиква първична виремия. По кръвен път вирусът прониква в ретикуло-ендотелната система, поразява лимфните възли и оттам белите кръвни клетки. Около 3 дни вирусите се размножават в лимфните възли, след което отново навлизат в кръвта и предизвикват вторична виремия. Този етап е свързан с обривите по кожата и другите клинични прояви на заболяването.

Вирусът на морбили поразява значително имунната система и това води до вторични инфекции, които поразяват главно дихателната система. За появата на вторични инфекции при морбили причина е и недостигът на витамините А, С и Д. При хипо- и авитаминоза организмът е много по-предразположен към допълнителни инфекции с различни микроби и усложнения.

Инкубационният период е 9-11 дни, рядко до 20 дни. Заболяването започва постепенно.

В протичането на болестта се наблюдават три периода:

Катарален период. Продължава от 1 до 6 дни, средно 2-3 дни. Започва с повишаване на температурата до 38,5-39°C. Появява се кихане, серозно-слузест секрет от носа, сълзотечение със светобоязън, груба кашлица. Децата загубват апетит, стават апатични и плачливи. На втория или третия ден по лигавицата на небцето, сливиците и фаринкса се появяват характерни бели петънца, заобиколени с червени пръстенчета. Тези т.нар. петна на Филатов – Коплик са сигурен признак за морбили. Лигавицата по вътрешната страна на бузите изглежда като напръскана с вар.

Обривен период. След кратко понижение или нормализиране на телесната температура, към 3-5 ден тя отново се повишава и може да достигне до 39-40°C. През този период се появява характерният петнист, леко надигнат (макуло-папулозен) обрив по кожата. Той започва от лицето в областта около носа и зад ушите, след това шията и горната част на гръдния кош, а най-накрая обхваща туловището и крайниците. Възможно е обривът да придобие и хеморагичен характер. Катаралните прояви също се усилват. От очите се отделя гноен секрет (гурели) и се появява спазъм на клепачите. Органната патология през този период е най-силно изразена. В белия дроб се чуват сухи, свирещи и влажни хрипове. Поради токсични и съдови увреждания може да се засегне мозъкът (енцефалопатия). Сърдечно-съдовата система реагира с тахикардия, хипотония, глухи сърдечни тонове, аритмия. Често се наблюдават болки в корема и диария.

Възстановителен период. Настъпва към 5-7 ден от началото на заболяването. Телесната температура постепенно се понижава и общото състояние се нормализира. Обривът започва да отминава като изчезва първо от лицето, а след това от тялото и крайниците. По кожата временно остава пигментацият кафеникави петна и се появява трицевидно лющене на горния й слой, което преминава за няколко дни.

Обикновено морбили приключва с оздравяване за 7-10 дни. При повечето заболели няма усложнения. След преболедуване се изгражда траен пожизнен имунитет.

Усложненията биват ранни (в катаралния и обривния период) и късни като проява на наслоени бактериални инфекции и органни увреждания. Най-често се появяват стоматити, отити, ларингити, трахеити, бронхити, пневмонии, ентероколити, усложнения от страна на нервната и сърдечно-съдовата система. Усложнения настъпват при всяко пето дете, болно от морбили, а всяко десето може да се нуждае от хоспитализация.

Погледнато статистически, рискът от смърт от морбили е малък, но все пак не може да се пренебрегва Според тези данни преди въвеждането на имунизацията ежегодно от 3-4 милиона случаи на морбили в САЩ са умирали около 500 души или около 1 на 10000, хоспитализациите са били 48000 или 1 на 83, а енцефалитите – около 4000 или 1 на 1000. Според Википедия смъртността е по-висока (1-2 на 1000 докладвани случая), но това вероятно е преувеличение, защото не всички случаи се докладват. Преобладава мнението, че умират главно малки деца от по-бедни семейства, отглеждани в лоши битови условия, с недохранване, липса на витамини и пр.

Смъртността при морбили (в зависимост от начина на отчитане) е от около 1:1000 (от докладваните случаи) до около 1:10000 (ако се вземат предвид всички случаи). Смята се, че не всички случаи се докладват или достигат до здравните власти, особено в райони, където няма толкова добро медицинско покритие. Пациенти, които са с отслабена имунна система, живеят при лоши битови условия, имат недостиг на витамини, хранят се непълноценно или са с намалена жизненост поради други причини са по-застрашени.

Все пак бих повторил, че повечето деца прекарват морбили без особени проблеми и развиват траен имунитет. Аз самият съм боледувал от морбили като дете, както и брат ми и всичките ми братовчеди и братовчедки. Въпреки, че тогава нямаше ваксина, никой от нас не е умрял от тази болест

Ваксината срещу морбили

Ваксината срещу морбили е създадена през 1963 г., а в България се прилага от 1969 г. Комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (MMR, МПР) се предлага за първи път през 1971 г. От 2001 г. започва двукратна планова ваксинация с MMR на 13 месеца и 12 години.

Използваните понастоящем в България ваксини (Тримовакс, Приорикс) съдържат живи отслабени вируси на морбили, паротит и рубеола, като морбилният вирус е произведен в пилешки ембрионални клетки. Ваксините съдържат сорбитол, манитол, неомицин, хидролизиран желатин, мононатриев глутамат и други съставки.

Според Википедия, „…тази ваксина е много ефективна в превенцията на морбили. След прием на една доза от ваксината, 85% от децата на възраст девет месеца и 95% от децата на възраст над 12 месеца придобиват имунитет. Почти всички, които не развият имунитет след еднократна доза, придобиват имунитет след втора доза от ваксината. Ваксината може да осигури превенция срещу заболяването и ако бъде поставена в рамките на 1-2 дни след контакт с болен. Когато са ваксинирани над 93% от населението, обикновено повече не настъпват епидемии от морбили. Те обаче могат да се появят отново, ако процентът на ваксинираните намалее. Ефективността на ваксината продължава доста години. Все още не е ясно дали ваксината става по-малко ефективна с времето.“

Според други източници това не е така.Статия на д-р Поланд и съавтори обсъжда високия процент заболели, ваксинирани с 2 дози морбилна ваксина. Между 2 и 10% от ваксинираните с 2 дози не изграждат морбилни постваксинални антитела. Огнища на морбили има дори сред силно ваксинирани популации.

Счита се, че една доза ваксина е достатъчна за изграждане на антитела (приемано условие за предпазване от заболяване, но негарантиращо го), а втората доза цели да се обхванат онези, които не са реагирали на първата доза. В България между поставянето на 2-те дози има период от 10 години.

В епидемията от морбили през 2009-2011 г. в България, от групата с известен ваксинационен статус във възрастта 1-14 години 80,9% от заболелите са ваксинирани. Обаче в печата се твърди, че само неваксинирани боледуват. При същата епидемия процентите ваксинирани заболели излизат от посочените от производителя граници на ефикасност на MMR ваксината.

Данни от 165 случая на морбили (122 потвърдени, 36 вероятни и 7 възможни) през 2017 г. в България отново показват, че по-голямата част от заболелите са ваксинирани, както и че отново епидемичните взривове се наблюдават сред рискови групи от населението.

Наличието на достатъчно антитела, чрез което се определя „ефикасността“ на дадена ваксина, включително морбилната, не гарантира неразболяване във всички случаи, особено при вирусни заболявания, където водещ е клетъчният имунитет.

Деца с имунна недостатъчност, при която не се произвеждат ефективно антитела, след боледуване от морбили изграждат траен имунитет въпреки липсата на антитела, което демонстрира, че за изграждане на имунитет при естествена инфекция с морбили от съществено значение е Т-лимфоцитният клетъчен имунитет.

Фактите за ваксинирани заболели противоречат на мита „ако си ваксиниран срещу морбили, си защитен“. Съществуват документирани случаи на заболели от морбили ваксинирани лица въпреки налични „защитни“ нива на антитела. При имунизирани деца морбили протича подобно на неимунизираните, но усложненията са по-редки.

Морбили се разпространява и сред популации от ваксинирани хора, които имат достатъчно антитела против морбили. Описан е епидемичен взрив на морбили в учебни заведения с документирана ваксинация в 98%, където ваксинирани деца разпространяват заразата.

Тъй като ваксината е жива, ваксинираните получават лека или незабележима форма на морбили, при което не е изключено да предават вируси на неваксинирани деца. Така последните също може да произвеждат антитела. Вируси на рубеола и морбили се отделят от фаринкса между 7-ия и 28-ия ден след ваксинацията, с пик на 11-ия ден (листовка на Приорикс). Доказано е и отделянето на морбилни вируси с урината до 14 дни след ваксинацията.

През 2011 г. в Квебек, Канада, започва епидемия от морбили, въпреки, че степента на ваксинално покритие сред тригодишните деца е 95%-97% (една доза) и 90% (две дози). Сред възрастните 22% са получили 2 дози от ваксината. Въпреки отличното ваксинационно покритие, от общо 235 случая, наподобяващи морбили (като 218 са потвърдено морбили), 182 заболели са ваксинирани, а само 36 случая са при неваксинирани.

За или против ММR ваксината

В Европейския съюз, а и по света, различните държави се отнасят към имунизациите различно – в някои страни те са задължителни, а в други – препоръчителни или по избор на родителите.Това е обширна тема, която има и медицински, и законови, и хуманни аспекти. Обсъждането й не е обект на тази публикация. Тук целя да опростя, доколкото това е възможно, поднасянето на информацията, за да улесня вземането на информирано решение. В крайна сметка всички родители искаме децата ни да са добре. Но не винаги е лесно да се вземе решение.

Макар, че усложненията при морбили са сравнително редки, те не са за подценяване. Риск от усложнения винаги има, а колкото и добре да е гледано едно дете, това не гарантира, че то ще остане живо и здраво след морбили (както и след други вирусни инфекции). За морбили се твърди, че е болест, която може да се изкорени напълно чрез имунизации, но това все още не е възможно поради ред причини. Затова всеки родител трябва да прецени какво да прави с детето си.

На пръв поглед решението изглежда лесно – да се постави ваксина. Това се препоръчва от повечето лекари, пише се по вестниците и в някои страни е „задължително“. В България това задъклжение противоречи на ратифициран от страната ни закон на ЕС, според който всички инвазивни процедури (каквито са инжекциите) се провеждат само със съгласието на пациента или родителите, защото телата ни са неприкосновени.

Обаче и нежеланите реакции от MMR ваксината не са за подценяване: менингит, енцефалит, енцефаломиелит, неврит, алергични реакции, инфекции на горните дихателни пътища, възпаление на средното ухо, лимфаденопатия, анорексия, нервност, необичаен плач, безсъние, фебрилни гърчове, конюнктивит, бронхит, диария, повръщане, увеличаване на паротидните жлези, орхит, епидидимит, трансверзален миелит, синдром на Guillain-Barre, Erythema multiforme, синдром на Kawasaki, и др. МMR ваксината почти утроява риска от фебрилни гърчове през втората седмица след ваксинацията. Може да играе роля на отключващ механизъм за епилепсия и автоимунни заболявания като тромбоцитопения, артрит, диабет тип 1 и др.

Едва ли има седмица, в която да не се срещам с деца, чиито родители убедено твърдят, че са увредени след MMR имунизация. Обикновено става дума за прояви на симптоми, принадлежащи към аутистичния спектър, забавено развитие или често боледуване с прекалено приемане на антибиотици. Моето лично мнение е, че няма огън без дим и поне досега почти не съм виждал деца с аутизъм, които да не са ваксинирани. Разбира се, опитът ми не включва хиляди случаи, но уважавани и дори световно известни колеги-хомеопати от цял свят твърдят, че връзка между имунизациите и някои сериозни хронични заболявания съществува.

В крайна сметка, неваксинираните може да пострадат от болестта, а ваксинираните може да пострадат от самата имунизация. Ето защо ползите и рисковете във всеки индивидуален случай трябва внимателно да се преценяват от личния лекар, който би следвало добре да познава здравния статус не само на децата, но и на семействата им. Всеки родител също трябва добре да си помисли, преди да позволи да поставят ваксини на детето му.

Хомео-профилактика

В хомеопатията за предпазване от морбили се използва нозод на морбили (Morbilinum) във възходящи потенции, като първата седмица се дава еднократно 200 С, втората седмица се повтаря три пъти през ден 200 С (понеделник, сряда и петък), след което се прави пауза от две седмици, после се дава еднократно 10 М, прави се пауза от четири седмици и след това се дава 10 М три пъти през 10 дни (винаги само по 1-2 гранули).

Този метод за предпазване се нарича хомеопатична профилактика или хомео-профилактика (ХП). Това е начин да се запознае организмът с различни заразни болести на енергийно ниво и да се обучи да се справя с тях, без да се прибягва до инжектиране на ваксини.

ХП е въведена от Исаак Голден – хомеопат от Австралия, който има защитена докторска дисертация на тази тема. Според него ефективността на ХП е не по-малка от тази на ваксините. Освен за морбили, има ХП-схеми за всички други болести, срещу които има ваксини.

Хомеопатично лечение на морбили

Различни хомеопатични лекарства са ефективни при морбили – за повече информация се консултирайте с хомеопат.

Pulsatilla или Euphrasia могат да се приемат профилактично след контакт със заразени или при започнало заболяване, тъй като отговарят на обичайните симптоми на морбили – колебаеща се температура, обилна хрема, конюнктивит със сълзене и светобоязън. Тези лекарства могат да се редуват, повтаряйки лекарството, което облекчава повече.

Pulsatilla се дава на деца, които много плачат и искат да ги утешават и постоянно да ги гушкат. Въпреки температурата те нямат жажда. Секрециите от носа и очите са меки и не дразнят кожата. Настроението се мени много лесно – както плачат, могат да се засмеят през сълзи.

Euphrasia е подходяща за катаралния стадий с щипещи сълзи и конюнктивит – зачервени и отекли очи, дрезгава суха кашлица, пулсиращо главоболие, светобоязън.

В самото начало през първите часове при вдигане на температурата може да се даде Aconitum napellus. Той е подходящ в продромалния период, особено ако има рязко начало след излагане на сух, студен вятър, още преди да е ясна точната диагноза.

Щом се види, че става дума за морбили, по-подходящо лекарство е Ferrum phosphoricum.

Gelsemium се дава при постепенно влошаване с висока температура, тръпки по гърба, отпадналост, унесеност, хрема с разраняване на кожата около ноздрите, груба кашлица с болки в гърдите. Това лекарство помага и за по-доброто избиване на обрива и по-лекото протичане на болестта.

Dulcamara се дава, ако има болки по тялото и болестта започва в студено, влажно, дъждовно и променливо време.

Belladonna може да се даде при рязко покачване на температура до 40 С, зачервяване, болки в гърлото и възбуда, характерна за засягане на нервната система.

Ако сълзенето не разранява и хремата е като чешма, може да се даде Allium cepa.

Pulsatilla се дава малко по-късно, когато кашлицата нощем е суха, но сутрин и денем стане по-влажна. При кашляне детето не лежи, а се вдига до седеж. Температурата е по-ниска, очите може да се слепнат от гурели и хремата е по-изразена (ред сълзи, ред сополи). Има болки в ушите и корема, може да се появи диария.

При това състояние може да се мисли и за Kalium bichromicum, особено ако състоянието се влоши и се развият по-сериозни симптоми в ушите (до временно намаляване на слуха), възпаление на лимфните възли и пустули по корнеята, заедно с ларингит с дрезгава, суха, крупозна кашлица.

В зависимост от индивидуалната жизненост, пациентите могат да се заразят, но обривите да не могат да избият върху кожата. В такива случаи болестта протича по-тежко. Някои хомеопатични лекарства могат да подпомогнат изриването, премествайки болестта към кожата, и така да намалят риска от увреждания:
Apis (при опасност от мозъчен оток),
Bryonia (при засягане на белите дробове вместо кожата, с мъчителна, суха, болезнена кашлица, бодежи в гърдите, затруднено дишане и болки по тялото, влошаващи се от най-малко движение),
Cuprum (при склонност към крампи и гърчове у деца с тъмни до синкави лица),
Helleborus (при кома),
Stramonium (при много висока температура с бълнуване),
Veratrum album (при изтощение с повръщане и диария)
Zincum (при възбудимост, раздразнителност, тикове, менингит с въртене на главата у по-слаби деца, които като че ли нямат сили да расзвият болестта).

Sulphur е важно лекарство за морбили, помагащо да избие обривът у по-мургави деца или в случай, че обривът е оскъден и по-тъмен. Колкото по-добре избие обривът, толкова по-леко протича болестта. Добре е тежестта да се поеме от кожата, а не от вътрешните органи, и Sulphur помага за това.

Arsenicum се дава при тежко протичащо морбили с разязвявания, силна, зловонна, изтощителна диария, голяма отпадналост, слабост, неспокойствие, тревожност, унесеност и делириум. По кожата има петехии, съдовете се разрушават. Важно е да се дава и витамин С. Arsenicum в тези случаи е животоспасяващ и има чудодеен ефект, защото може да предпази от или да излекува даже много тежки усложнения при морбили. Подходящ е за злокачествени, тежко протичащи случаи.

Crotalus horridus е лекарство за тежко морбили, т.нар. черна шарка, при която може да се мизли и за Baptisia и Lachesis, но такива по-тежки случаи с усложнения не са подходящи за самолечение и трябва да се следят отблизо и да се лекуват от компетентен хомеопат.

Stramonium се прилага тогава, когато обривите не избиват или изчезват, а състоянието силно се влошава. Детето е фебрилно, неспокойно, при заспиване проплаква като че ли е стреснато от силна уплаха, лицето е зачервено и има склонност към гърчове.

Antimonium tartaricum е за затруднено дишане с ясно чуващо се хъркане в гърдите поради натрупване на секрет, който не може да се изкашля, унесеност, потъмняло лице с цианоза и потрепване на мускулчета.

Phosphorus е за суха, изтощителна кашлица с бронхит или пневмония.

Rumex е за бронхит с гъделичкане в ларинкса, водещо до дразнеща кашлица, която се влошаеа от студен въздух и особено от най-малка промяна в температурата или скоростта на въздушния поток през гърлото.

Drosera е за коклюшоподобна кашлица.

Sabadilla е показана при много силно кихане с болки в челото.

Ако морбилните обриви се потиснат или не се появят, може да се получи сериозно увреждане на мозъка, което изглежда много подобно на усложненията от ваксината MMR. Съответно, разгледаните по-горе хомеопатични лекарства могат да бъдат полезни за изчистване на вредните последствия от ваксината MMR и за предпазване от увреждане, ако се използват преди и след ваксинация като част от хомеопатичната детокс терапия.

Можете да си поръчате въпросните хомеопатични лекарства от аптека АВИТА.

Оводняване

То е от изключително значение за нервната система, бъбреците и детоксикацията на организма. Ако има тежка диария, добре е да се включи система с подходящ разтвор за венозна инфузия. Всички болни трябва да пият достатъчно чиста вода, в това число тахионизирана и жива вода, както и сребърна вода (има антисептично действие).

Високата температура

Тя не бива да се сваля изкуствено, освен при някои специфични и рядко срещане състояния. Фебрилитет от 39

Ролята на витамините А и С

Някои деца имат недостиг на витамин А и при тях болестта протича по-тежко и смъртността е по-голяма. Затова на всички болни от морбили трябва да се инжектира вит А по 200 000 единици в два последователни дни. Доказано е, че така се намалява рискът от пневмония и фатални усложнения.

При всяка инфекция ролята на витамин С като основен антиоксидант е много голяма. Затова той трябва да се приема в т.нар чревно-поносима доза, т.е максималното количество, което не води до диария. Уместно е да се инжектира и венозно, защото тогава може да се приемат по-високи дози.

Много е важно всички деца, които биха могли да се разболеят от морбили, да получават достатъчно количество витамини А, Д и С.

Тъй като вит.А може да бъде токсиен при предозиране, той трябва да се дава по-предпазливо. По-безопасно е в менюто да има достатъчно бета-каротин – напр. сок от моркови, задушени моркови в масло и други оранцеви и червени зеленчуци, които са източник на бета-каротин (от него лесно си произвеждаме вит.А).

Добре е да се вземат поне по 5000 единици вит.Д (напр. вигантол) дневно в продължение на около месец, след което да се направи изследване на нивото му в кръвта и дозата да се коригира според нуждите. През лятото в кожата на човека може да се произвежда по 10 000 единици вит.Д на ден, ако се излага на слънце около обяд за половин час – може би затова лятно време морбили се среща по-рядко.

От вит.С, трябва да се приемат поне по 1000 мг/ден или толкова, че да се получи лек слабителен ефект (излишното количество се изхвърля чрез фекалиите). Според д-р Меркола, приемането през устата на 1000 мг вит.С на всеки два часа при започване на болестта (повишаване на температурата и появяване на петна на Коплик) премахва симптомите на морбили в рамките на 48 часа. Все пак, бих добавил едно „в повечето случаи“ за да се застраховам.

Ролята на добавките и суперхраните

Както при всяка вирусна инфекция, най-важно е да се подобри собствения имунитет като се подхари имунната система с микроводорасли. Те са с универсално действие и са особено полезни за всички деца, защото именно в детска възраст се срещаме с най-различни инфркции.

Есенциалните мастни киселини, особено тип Омега-3, както и полезните масла и мазнини – кокосово, краве, зехтин, рибено и пр. са от голяма полза за кожата, лигавиците, съдовете и нервната система, които са най-натоварени при морбили. Те спомагат за по-бързото възстановяване и регенерацията на клетъчно ниво.

Коластрата дава пасивен имунитет и така облекчава и подпомага имунната система да се пребори с болестта. При морбили се разртушават естествените бариери, което води до суперинфекция с най-различни микроби (т.е. те по-лесно проникват в тъканите). Коластрата се бори с много (около 20) видове микроби, а освен това нейните растежни фактори помагат за регенерация на всички епители и така за по-бързо справяне с болестта.

Както при всяка вирусна инфекция, така и при морбили от значение е състоянието на имунната система. След наблюдения в продължение на повече от 20 години върху деца с различни здравни проблеми стигнах до извода, че приемането на микроводорасли, коластра и други суперхрани, антиоксиданти, куркума и диви дребни горски плодове с вит.С се отразява благотворно върху имунитета.

Ето защо препоръчвам на родителите по време на зачестяване на всички вирусни инфекции, в това число и морбили, да дават на децата си редовно такива продукти. Макар и да не действат като лекарства, те определено подпомагат имунната система като набавят на организма много важни хранителни вещества, които липсват или не достигат в обикновеното меню ма съвременните хора.

Лично аз препоръчвам продуктите на АкваСорс, с които работя вече 25 години. Приемам тези продукти лично и ги давам на децата и внуците си. Особено важни за имунната система са Зелена енергия, Морска енергия, Супер-антиокс, Куркума комплекс, Колактив-3, Комплекс мастни киселини, Супер плодове с вит.С, Органичен витамин Д, клетъчна енергия, Лесно начало и др. При желание мога да ви препоръчам индивидуална комбинация, подходяща за всеки един отделен случай.

Тези продукти не са лекарства и за да се ползват няма нужда от лекарска консултация. Не твърдя, че те могат да лекуват или да предпазват от заболявания, а само, че са много полезни за здравето и за подобряване на имунитета. Можете да получите повече информация за тях на тел. 0877 10 66 20.

Така ли е, не зная

Според Рудолф Щайнер децата между 5 и 7 годишна възраст е добре да боледуват от морбили, защото това подпомага развитието на личността. При раждането физическото тяло се наследява от родителите, но душата и Азът се превъплъщават. Между тези две същности – външен и вътрешен човек – съществува единство, но и противоречие. Когато детето се въплъти напълно и започва да сменя млечните зъби с постоянни, детските шарки като морбили и скарлатина помагат за утвърждаването на Аза и душата в тялото на детето. Не го разбирам напълно, но ви го споделям – ако някой може, нека обясни.

Лекари от клиника Mayo, САЩ, съобщават, че инжектирането на големи дози морбилни вируси при жена, болна от рак, е довело до излекуване на нейния рак. Изводът? Възможно е боледуването от морбили да намалява опасността от рак. Но пък при съвременните условия на живот има толкова много канцерогени, че едва ли само това е достатъчно за да се защити човек.

Преди години всяко дете от моето поколение трябваше да преболедува от морбили и от това не се правеше трагедия. Аз самият като дете съм боледувал и от морбили, и от заушка, и от коклюш – и съм оцелял! Само дето след коклюша започнаха моите мъки с антибиотиците, защото мама беше прекалено стриктна и изпълняваше всичко, което тогава медицината препоръчваше. Така вместо да ставам по-здрав, от антибиотиците получих редица гадни „бонуси“ – но това е друга тема.

Заключение

• Ваксинирани или не, децата и възрастните могат да се разболеят от морбили.
• Обикновено болестта преминава за десетина дни, но може и да настъпят усложнения.
• Смята се, че ваксинираните боледуват рядко и болестта при тях протича по-леко.
• При контакт с болни неваксинираните задължително се заразяват и боледуват.
• Ваксините носят някои рискове и усложненията от тях, макар и редки, не са за подценяване.
• Витамините А, Д и С са много важни при морбили и трябва да се дават в терапевтични дози
• При морбили може с успех да се прилага хомеопатия както за предпазване, така и за лечение.
• Добре гледаните деца, които се хранят пълноценно и получават подходящи суперхрани и добавки, са с по-добър имунитет и се справят по-добре с всички вируси, в това число и морбилни.
• Родителите са тези, които заедно с личните лекари трябва да решават да ваксинират или не, преценявайки внимателно ползите и рисковете.

Източник: zdravodete.com