Броят на децата с алергии расте с всяко следващо десетилетие. Причината не е една, защото се преплитат наследственост, среда и начин на хранене, а точно последното е областта, в която родителите реално могат да направят нещо.
Алергията е свръхреакция на имунната система към вещество, което иначе не е опасно за организма. Веднъж запозната с този алерген, имунната система го запомня и реагира по-силно при всяка следваща среща - процес, познат като сенсибилизация. Реакцията може да е лека, но може и да ескалира с годините, ако контактът с алергена продължава.
Кои са най-честите видове алергия при децата?
В зависимост от засегнатата система, алергията приема различна форма. Причината зад всички е една и съща - свръхчувствителност към конкретен алерген, но проявата е различна:
- Респираторна - засяга носа и белите дробове, среща се като бронхиална астма или сезонен ринит;
- Кожна - алергичен дерматит, уртикария, екзема;
- На очите - алергичен конюнктивит;
- Хранителна - реакция към конкретни съставки в храната, най-често белтъка на кравето мляко или яйчния белтък.
Най-честите алергени в бита са домашният прах и микрокърлежите в него, поленът, плесените, космите от домашни любимци и част от хранителните добавки в преработените храни.
Алергия или хранителна непоносимост
Родителите често объркват двете, а разликата е съществена. При хранителна алергия имунната система произвежда антитела срещу конкретен протеин и реакцията може да настъпи с минимално количество - от сърбеж до затруднено дишане, в рамките на минути след контакт.
Непоносимостта не включва имунна реакция. Организмът просто не обработва добре дадено вещество - класически пример е непоносимостта към лактоза, при която липсва достатъчно от ензима, разграждащ млечната захар. Симптомите са предимно храносмилателни - подуване, колики, разстройство - и зависят от изяденото количество, за разлика от алергията.
Разграничението има практическо значение. При непоносимост малко количество често се понася без проблем, докато при алергия дори следа от алергена може да предизвика реакция. Самостоятелното изключване на храни от менюто без ясна диагноза рядко е добра идея - решението остава на лекар.
Кое повишава риска от алергия?
Наследствеността играе роля - деца на родители с алергии или астма имат по-висок риск. Това обаче е предразположение, не присъда. Решаващо е доколко детето реално е изложено на алергени и какви са условията на живот в първите месеци.
Кърменето през първите месеци е свързано с по-нисък риск от хранителна алергия при деца с фамилна предразположеност. Когато то не е възможно, педиатърът може да препоръча подходящо мляко и въвеждане на храни по определена последователност.
Расте и ролята на средата. Деца, отглеждани в по-стерилна градска среда с по-малко контакт с микроорганизми в ранна възраст, статистически по-често развиват алергии в сравнение с деца в контакт с животни и природна среда. Точният механизъм все още се изучава, но връзката е добре документирана в педиатричната литература.
Как храненето влияе на превенцията?
Балансираната диета, богата на пресни плодове и зеленчуци, поддържа имунната система в добра форма. Прекалено много преработена храна и захар в детското меню не помагат на този процес - не защото захарта причинява алергия директно, а защото измества от менюто храните, които реално подхранват организма.
Витамин D участва в нормалното функциониране на имунната система, а много деца в България имат по-ниски нива през зимните месеци, когато прекарват по-малко време навън. Ролята на витамин D тук е добре да се обсъди с педиатъра, особено при дете с чести респираторни оплаквания.
Есенциалните мастни киселини от растителен произход имат установена роля в развитието на детския организъм и са особено важни, когато в менюто липсва достатъчно риба. ЕМК е форма, която покрива този дефицит без нужда от промяна в хранителните навици на детето.
Мястото на суперхраните
Синьо-зелените водорасли АФА са богат източник на бета каротин и биофлавоноиди с антиоксидантно действие - хранителна подкрепа, не лечение на самата алергия. Коластрата носи растежни фактори, които участват в обновяването на тъканите, и е един от продуктите, които родителите обмислят като част от общата грижа за имунитета на детето.
Тези продукти се приемат като допълнение към балансирано хранене, не като заместител на лечение, предписано от лекар. При хронично протичащо състояние като алергията, приемът е добре да се обсъди индивидуално, а не да следва обща схема.
Кога е нужен алерголог?
Лека сезонна хрема рядко изисква спешна намеса. Но повтарящи се обриви, затруднено дишане, подуване на устните или лицето, или реакция веднага след контакт с конкретна храна са сигнал да не се отлага прегледът.
Алергологът може да установи точно кой алерген стои зад реакцията чрез тест, а не чрез предположение по симптоми. Това е особено важно при деца, защото неправилно изключена храна от менюто може да създаде нов проблем - недостиг на хранителни вещества.
Преди прегледа е полезно да се води кратък дневник на симптомите - какво е ял или пипал детето, кога точно е започнала реакцията и колко бързо е отзвучала. Тази информация ускорява диагнозата и спестява ненужни изследвания.
При тежка реакция - оток на гърлото, затруднено дишане, спад в съзнанието - става дума за спешен случай и мястото е в спешно отделение, не при консултация по телефона.
Профилактиката минава през две неща - да се ограничи контактът с познатите алергени и да се подкрепя имунната система чрез храненето. Второто е мястото, където Коластра АкваСорс и есенциалните мастни киселини се вписват естествено, като част от по-широка грижа, а не като самостоятелно решение. Ако не си сигурен кой продукт пасва на конкретната ситуация на детето, обади се на 0877 10 66 20 за безплатна консултация.
Информацията е с образователна цел и не заменя консултация с лекар. Продуктите са хранителни добавки и не са предназначени за лечение на заболявания.
