Грип – как да се предпазим от него?

С грип или грипна инфекция се определят различни инфекции на дихателните пътища, предимно горните отдели, които протичат със сходни симптоми. Типичният грип (инфлуенца) е заболяване, причинено от три типа грипни вируси – А (с 2 подтипа), В и С. Грип тип А и В са разпространени по целия свят и се проявяват като епидемии. Тип С се среща спорадично и протича леко.

Грипните вируси са слабоустойчиви на топлина и изсушаване, но може да останат жизнеспособни за по-дълъг период от време в тъкани, фекалии, вода (особено при ниски температури), а в замразен вид може да преживеят неопределено дълго време. По тези причини разпространението на грипните вируси е характерно за влажните и студени месеци. Бързото им разпространение се благоприятства от наличието на големи групи хора в затворени пространства.

Източник на заразата е болният човек. Вирусите се разпространяват по въздушно-капков път – кашлица, кихане, говор. Заразността на грипно-болния продължава 3-6 дни, а заболеваемостта на контактните е висока, почти абсолютна. Високата възприемчивост спрямо грипния вирус се обуславя от наличието и концентрацията на противогрипните антитела в кръвта и от локалния имунитет на лигавиците, който зависи почти изключително от нивото на секреторния имуноглобулин А в носния и бронхиалния секрет.

Епидемии, предизвикани от един и същ вирус, избухват през 2-3 години, т.е. когато се намали колективния имунитет срещу дадения вирус. През по-големи периоди от време, поради подчертаната изменчивост на грипните вируси, възникват нови техни варианти, които заварват човечеството напълно не-имунно и настъпва грипна епидемия в световен мащаб – пандемия. След преболедуване остава моно-специфичен (само срещу вида вирус, предизвикал заболяването) и краткотраен имунитет.

Вирусите попадат в горните дихателни пътища (ГДП), прикрепят се към повърхността на цилиндричния ресничест епител, разрушават стената на клетката, навлизат в нея, достигат до ядрото й, където се размножават. Новополучените вируси напускат вече разрушените клетки и се внедряват в съседните клетки. Този процес води до възпалително набъбване на лигавицата, обилна ексудация (отделяне на телесни течности), десквамация (излющване) на епитела, нарушение на локалното кръвообращение с разрушаване на съдови стени и образуване на микрокръвоизливи.

Заболяването се проявява 12 часа до 3 дни след инвазията на вирусите в горните дихателни пътища. То започва толкова бързо, че болният нерядко е в състояние да посочи часа на първите симптоми. Те се изразяват в бързо покачване, понякога с тръпки и втрисане, на температурата до 39-40 градуса, разбитост, отпадналост, виене на свят, главоболие, болки в мускулатурата (главно на врата, кръста и очните ябълки), гадене, сухота в устата, парене в гърлото, загуба на обонянието и вкуса, кихане и суха дразнеща кашлица. По-рядко могат да се наблюдават повръщане, кървене от носа, болки в трахеята, зад гръдната кост.

Общото състояние на болния е засегнато в различна степен, лицето е подпухнало с зачервена кожа, конюнктивите са също зачервени, клепачите – подути. Понякога се явява херпес на устните или около устата. Лигавицата на гърлото, мекото небце и сливиците е зачервена и оточна, езикът е обложен, със зачервен връх и ръб. Дишането е учестено, сърдечната дейност ускорена, а кръвното налягане – намалено.

Клиничните явления обикновено достигат своя връх на втория-третия ден от началото на заболяването, след което (ако не се развият усложнения) започва подобрението с постепенно спадане на температурата докъм четвъртия-петия ден. Но възпалителният процес на лигавицата на ГДП продължава по-дълго. Отделянето на секрети може да продължи, дори се засилва в периода на отслабването на останалите симптоми – секрецията от носа става по-обилна, сгъстява се, понякога става гнойна, кашлицата от суха, дразнеща, става влажна, с отделяне на храчки.

Оздравителният период при неусложнен грип е сравнително гладък и кратък. В някои случаи процесът на възстановяване е по-дълъг – до няколко седмици, с неопределени оплаквания като намалена работоспособност, отмалялост, нарушен апетит, безсъние. В много редки случаи дълго време може да е налице леко повишена температура, без реални причини.

Грипът показва голямо разнообразие във формите на протичане, нерядко с отклонението от описаната дотук типична клинична картина.

При леките форми симптомите са малобройни, по-слабо изразени като: леко повишена температура, слабо главоболие, не особено нарушена работоспособност – лек дискомфорт.

При тежките форми се наблюдава типичната клинична картина, описана по-горе. Освен това към тях принадлежи и токсичният грип. При него на преден план изпъква значителна интоксикация: бурно начало с много висока температура – 39-41 градуса, повръщане, унесеност, задух, студени крайници. Местните възпалителни симптоми са слаби до липсващи. При оглед на устата се вижда бледа гърлена лигавица със синкав оттенък и малки кръвоизливи.

Най-тежка е мълниеносната форма. Тя започва внезапно с неспокойствие и рязко покачване за минути на температурата до 41-42 гр., повръщане на кръвенисти материи, гърчове и кома. Подобни случаи в клиничната практика се наблюдават много рядко при големи епидемии и пандемии, и то в края им.

Грип при малките деца

При малките деца грипът показва известни особености: У новородените той е изключение. В ранната детска възраст(след 3 г.) той протича с интоксикация, вялост, повишена температура, повръщане и диария. Децата бързо губят от телесното си тегло, кашлицата често е спастична – до ларингитна, често има кървене от носа. Може да се наблюдават симптоми от страна на ЦНС като гърчове, фотофобия, силно главоболие – до помрачено съзнание. Често се развиват усложнения – отити и пневмонии.

Сам по себе си неусложненият грип представлява 3-5 дневна треска. Опасността идва от усложненията. Честотата и тежестта им зависят от възрастта и състоянието на болния преди грипното заболяване. Най-застрашени от тежки усложнения са кърмачета и деца до 2 год.(ако изобщо се разболеят), старите хора, бременните и хронично болните.

Усложненията зависят и от характера и на самата грипна епидемия и са резултат от: самия грипен вирус, вторична бактериална инфекция и на токсичните увреждания. Възникването на тези усложнения се характеризира с повторно покачване на температурата, засилване на локалните симптоми от страна на ГДП – хрема, кашлица (която може да бъде лаеща, стенозна, влажна, с обилно отхрачване при пневмониите, с примеси на кръв), както и засягане на ушите до гноен отит с пробив на тъпанчето. Рядко и то при хора с тежки хронични заболявания могат да се засегнат жизнено важни органи – мозък(менингити, енцефалити, водещи до парези), сърце(миокардити), нерядко с фатален изход.

Разпознаването на грипа в епидемична обстановка не е трудно. Основава се на главните симптоми на грипа:

1. Остро начало с бързо покачване на температурата;
2. Обща разбитост и адинамия;
3. Главоболие и мускулни болки;
4. Катар на ГДП – кашлица и хрема.

Лечението на неусложнения грип е симптоматично:

1. Постелен режим (дори при най-леките случаи, защото така заболяването протича по-леко и без усложнения);
2. Стаята трябва да бъде проветрявана често и добре;
3. Прием на много течности (над литър и половина дневно – чай, сокове, чиста вода);
4. Здравословно хранене. Въпреки липсата на апетит и важно поемането на достатъчно хранителни вещества, които да се смилат и усвояват лесно от червата и да доставят достатъчно енергия на клетките. Да се избягват тежките и запържени храни, да се ядат много плодове, зеленчуци и сурови ядки(без фъстъци), като се сложи акцент на суровите храни и сокове.
5. Много удачна е употребата на витамин С (големи дози – 500 до 1000 мг 2-3 пъти на ден) и хранителни добавки: храносмилателни ензими за по-бързото и по-пълно усвояване на хранителните вещества; антиоксиданти с цел предпазване на клетките от разрушаване и по-бързото възстановяване на увредените тъкани, а така също и натурален коензим Q10, който предпазва сърцето и повишава силите на болните.
6. Особено подходящи са супер-храните – микроводорасли, коластра и есенциални мастни киселини.
7. Медикаменти за облегчаване на симптомите: болкоуспокояващи, температуропонижаващи

Антибиотици се приемат само при усложнения от бактериална инфекция.
В периода на възстановяване на организма, след преминаване на острите симптоми, е необходимо да се възстанови нормалното състояние на лигавиците на дихателната и храносмилателната система. Тук е препоръчително да се използват пробиотици (ацидофилус и бифидус), заедно с пребиотик (необходима среда, в която се заселват и размножават пробиотиците, каквито са например микроводораслите), есенциални мастни киселини(които обновяват самите лигавици), както и храносмилателни ензими (за нормализиране на храносмилателните функции, пострадали при по-тежките форми на заболяване).

Как да се предпазим от грип?

Важното е да се знае, че всеки трябва сам да избере начин, а изборът на средство зависи от състоянието на организма – дали е здрав, дали има наличие на предходно остро заболяване, на хронично заболяване от години, със снижен имунитет по различни причини, с наличие на алергична предразположеност…

Предпазването от грип включва:

1. Общи мерки – здравословен начин на живот, рационално хранене, двигателен режим, нормален сън, почивка, избягване на излишни контакти с болни хора;
2. Суперхрани – микроводорасли, коластра и есенциални мастни киселини
3. Стимулатори на имунната система от природен или синтетичен произход – коензим Q10, бронховаксом, ехинацея, антистенокардин, есберитокс и др.
4. Противогрипни ваксини – противогрипната ваксина предпазва само от тези вируси, за които е създадена, според очакваните за сезона грипни щамове и предизвиква в организма да се изградят антитела срещу тях, за да неутрализират заболяването или поне да помогне то да протече по-леко. Но изграденият по този начин имунитет е нетраен и е неефективен за следващата грипна епидемия.

Изводът е: Макар и драматично протичащо, грипът не е заболяване, с което не можем да се справим. Това е само една вирусна инфекция и ако ние сме се погрижили организмът ни (и тези на нашите деца) да е готов за срещи с вируси, няма нищо страшно. Една 3-4 дневна треска само ще ни осигури малко домашен отдих. И „въоръжени” с новите си антитела срещу грипа ще се върнем на работното си място или в училище без страх, че някой ще кашля или киха срещу нас.

Затова моят личен съвет е: изберете подходящо средство за предпазване от грипа!

Източник: zdravodete.com