Posted on Leave a comment

Паротит/Заушка – НЕ на психозата!

Паротитът/Заушката е остро заразно заболяване със сезонна проява от октомври до май, което се разпространява по въздушно-капков път. Започва с висока температура 38-39 градуса и подуване на слюнчените жлези под и пред едното ухо. След 1-2 дни обхваща и другата страна, кожата е опъната, лъскава, но с непроменен цвят. Преболедуването оставя траен пожизнен имунитет.

Лечението е симптоматично: противотемпературни средства, големи дози витамини, особено вит.С, загряващи компреси върху отока, рационално хранене. Карантината е задължителна, както и една седмица постелен режим, особено за момчетата (така се предотвратява разпространението на вируса към тестисите и усложнението орхит).

В съвременната медицинска практика все повече се налагат и други неспецифични методи, като лечението с тъканни соли, хомеопатични лекарства (сред тях има и такива за профилактика на контактните на паротита), укрепването на имунитета с различни хранителни добавки.

Усложненията са: възпаление на тестисите (орхит), яйчниците (оофорит), централната нервна система (менингит или енцефалит), задстомашната жлеза (панкреатит). Заболяването протича в 96% без усложнение, от останалите 4% от 5 до 10 % остават със стерилитет. От 20 000 души, колкото са засегнатите от миналата епидемия, 4% са 800 със усложнения, от тях 5-10% (т.е. 40-80) са с орхит.

От световната статистика е известно, че на 100 000 с орхит 4-5 момчета развиват стерилитет, в нашия случай – 0.04% до 0.08% е възможността за фаталното усложнение. Казано по-просто, за да има един случай на стерилитет, епидемията трябва да обхване пет милиона души.

Оофоритът и менингитът са с доброкачествено протичане, т.е. без последици, енцефалитът (с лоша прогноза) за щастие е нищожно малък процент. При последния, както и при панкреатита има вероятност в по-късна възраст от диабет. За усложнение може да се мисли при повторно покачване на температурата.

За профилактика на заболяването се прави имунизация с трикомпонентна жива атенюирана ваксина – за паротит, рубеола и морбили, на 13мес. и 12год. възраст от 1991г. насам. Имунитетът е с интензитет от 6 до 10 г.

С тройната ваксина се изработват антитела срещу 3-те вируса – на рубеола, паротит и морбили. Това е специфичен имунитет – за конкретни причинители на заразни болести се изработват антитела, които да неутрализират при евентуална среща съответните микроорганизми. Дотук добре! Но! В различните възрастови групи назад във времето по различен начин с моноваксини са провеждани имунизации с образуване на различен брой антитела. Сега с тази ваксина се изработват отново такива и срещу рубеола и срещу морбили, а при някои от тези рискови групи за паротит има по няколко имунизации за морбили.

Какво става сега в организма? В медицинската литература са известни т.нар. автоимунни заболявания, при някои от които антителата(при това с повишен брой) се явяват „убийци”на собствените клетки (синдром на Гудпасчърс) и в зависимост от органите на засягане, могат да се развият тежки до живото-застрашаващи заболявания.

Откъде тогава „избуя” тази психоза (която е завладяла родителите), наречена „паротит” и по-точно „стерилитет” със статистически почти нищожен риск – почти толкова голям, колкото и опасността от тежки усложнения от самата ваксина? Заслужава ли си рискът от имунизация с 6-10 годишен интензитет на създадения имунитет срещу сравнително доброкачествено заболяване с минимален риск от усложнение стерилитет, но с траен имунитет за цял живот?

И тук съвсем резонно идва въпросът за ИНФОРМИРАНОТО СЪГЛАСИЕ! В случая то представлява разясняване на пациентите (родителите) относно заболяването (същност, протичане, възможност от усложнения, лечение, прогноза и интензитет на имунитета след преболедуването) от една страна и имунизацията с ваксина (като се обяснят какво представлява тази ваксина, какви са възможните постваксинални реакции, евентуалните усложнения по-рано или по-късно във времето напред), като в крайна сметка преценката за ползата и риска, както и решението, се предоставя на самите пациенти (родители). В някои европейски страни дори се иска писмен отговор (например Испания).

Мисля, че от всичко казано дотук съвсем логично идва идеята да решим проблема с неспецифичния имунитет, т.е. с общото укрепване на организма с хелатирани витамини и минерали, хранителни добавки и/или суперхрани като микроводорасли, коластра, есенциални (незаменими) мастни киселини, пробиотици.

Според древните почитатели на Хигия здравето е естествена, природна даденост на хората и те се възползват от неговата благост, ако мъдро управляват живота си. Здравословният начин на живот е превенцията и лечението на паротита. Нека изпълним с разумни факти нашето мислене, с позитивни действия, знание и воля, отговорно и мотивирано да преценяваме всяка поредна заплаха от заболяване.

Паротит? – И КАКВО ОТ ТОВА!

 

Източник: zdravodete.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *